***
липсва им
огромното
разстояние
което трябва
да бъде
изминато пеш
трябва
да бъде
изгладувано
изминато
по принуда
без начин
да заобиколиш
да намериш
по-кратък път
липсва им
войната
изрази като
рамо до рамо
до кръв
до смърт
възгласите
напред
.
дългото отстъпление на душите
когато се примирят
с фразата
"мирно време"
***
Малко оловно войниче, войната започва още сутрин, в леглото...
в борба със сънищата, зад границата на които има хиляди будни мъже,
мъже със силни страхове, страхове на силни мъже бродещи зад затворените очи
Ако спиш дори само с едно отворено око,
някой страх може да си проправи път и спокойно да влезе в стаята ти,
и спокойно да задигне завивката, която ти се полага, малко оловно войниче
Войната в сънищата - не мисли, че там не се пролива кръв...
Тъкмо там кръвта се учи да се събужда и да бучи ритмично в цялото тяло...
Сънищата изпреварват събитията и определят датите на предстоящите битки.
Слушай мен, малко оловно войниче, аз съм сън и ти го разправям.
Ти много пъти ще ме сънуваш преди да разбереш, че с различното все същото ти повтарям
границата, на която те пращат
приятелят, с когото те скарват
неприятелят, на когото ще те предадат
Всичко това го припява съня, тогава, когато е песен
или ти отнема ясния смисъл и ти говори с дебел женски глас (през смях)
По време на война сънищата са безпогрешни стратези...
Малко оловно войниче на бойното поле на съня пази бързите си крака и бавното си сърце
от погледите на малки бели момичета
Защото и те са сънища, защото и те стрелят в гръб,
защото и те в теб се прицелват, и не е важна целта...
Ти си важният, малко оловно войниче...Слушай съня!
**
тежестта на мастилото в химикала
с който ти и аз ще забравим да пишем
преврат на ръкописните букви малки аутисти
все по-рядко използваме съединителните им връзки
за това сме виновни всички пред тях или пред много от тях
пий бавно пий малки и големи вреди пий храни се спи повече
спи възможно най-често спи спи
сряда ще те захранва през прозрачно тунелче с двусмислия
но ти ще спиш за да не си объркан
ще спиш, малко дете на първия смисъл
спорно съществуващ
спорно разкован от портите указ
указ е земна болест
възрастта е земна болест
какви ли са болестите от небето
сякаш ще ги знаем вече в четвъртък
малка симфония за четвъртък
денят в който умря дядо
денят в който лекарските грешки въобще не са рядкост
страхувай се от дните по-големи от понеделник и вторник
в случай че се окажеш буден...
късмет в петък алкохолът е вреден ведър верен хората се вричат един на друг и отпиват
всяка глупост наричат преход и всяка война сюжет
обличам костюма който ме прави дебела в петък и чета елегия за отслабналите сили
тук са нужни стройни констуркции и хекта-пента хранителните добавки на думите
тук имаме нужда от повече слаби и тъжни девойки за справяне с четенето и помитане на трохи помитане на гълъбови пера от площадите
наистина няма никакви движещи сили от петък към събота от струпването на рими за седмия ден.
липсва им
огромното
разстояние
което трябва
да бъде
изминато пеш
трябва
да бъде
изгладувано
изминато
по принуда
без начин
да заобиколиш
да намериш
по-кратък път
липсва им
войната
изрази като
рамо до рамо
до кръв
до смърт
възгласите
напред
.
дългото отстъпление на душите
когато се примирят
с фразата
"мирно време"
***
Малко оловно войниче, войната започва още сутрин, в леглото...
в борба със сънищата, зад границата на които има хиляди будни мъже,
мъже със силни страхове, страхове на силни мъже бродещи зад затворените очи
Ако спиш дори само с едно отворено око,
някой страх може да си проправи път и спокойно да влезе в стаята ти,
и спокойно да задигне завивката, която ти се полага, малко оловно войниче
Войната в сънищата - не мисли, че там не се пролива кръв...
Тъкмо там кръвта се учи да се събужда и да бучи ритмично в цялото тяло...
Сънищата изпреварват събитията и определят датите на предстоящите битки.
Слушай мен, малко оловно войниче, аз съм сън и ти го разправям.
Ти много пъти ще ме сънуваш преди да разбереш, че с различното все същото ти повтарям
границата, на която те пращат
приятелят, с когото те скарват
неприятелят, на когото ще те предадат
Всичко това го припява съня, тогава, когато е песен
или ти отнема ясния смисъл и ти говори с дебел женски глас (през смях)
По време на война сънищата са безпогрешни стратези...
Малко оловно войниче на бойното поле на съня пази бързите си крака и бавното си сърце
от погледите на малки бели момичета
Защото и те са сънища, защото и те стрелят в гръб,
защото и те в теб се прицелват, и не е важна целта...
Ти си важният, малко оловно войниче...Слушай съня!
**
тежестта на мастилото в химикала
с който ти и аз ще забравим да пишем
преврат на ръкописните букви малки аутисти
все по-рядко използваме съединителните им връзки
за това сме виновни всички пред тях или пред много от тях
пий бавно пий малки и големи вреди пий храни се спи повече
спи възможно най-често спи спи
сряда ще те захранва през прозрачно тунелче с двусмислия
но ти ще спиш за да не си объркан
ще спиш, малко дете на първия смисъл
спорно съществуващ
спорно разкован от портите указ
указ е земна болест
възрастта е земна болест
какви ли са болестите от небето
сякаш ще ги знаем вече в четвъртък
малка симфония за четвъртък
денят в който умря дядо
денят в който лекарските грешки въобще не са рядкост
страхувай се от дните по-големи от понеделник и вторник
в случай че се окажеш буден...
късмет в петък алкохолът е вреден ведър верен хората се вричат един на друг и отпиват
всяка глупост наричат преход и всяка война сюжет
обличам костюма който ме прави дебела в петък и чета елегия за отслабналите сили
тук са нужни стройни констуркции и хекта-пента хранителните добавки на думите
тук имаме нужда от повече слаби и тъжни девойки за справяне с четенето и помитане на трохи помитане на гълъбови пера от площадите
наистина няма никакви движещи сили от петък към събота от струпването на рими за седмия ден.
*
в сянката на облака
притеглена
и притегляща
колкото бърз е вятъра
толкова
бързо аз и сянката
напредваме
мисълта
се люлее
като безпомощно клонче
безкръвно
откъснато
от ръцете на вятъра
в името на късата черна нощ
през която единствено
ще изглежда бяло
намирам се паднала
с разкъсано лице
колко пъти още
да го отмествам
какво съм
питам
сянката
кого съм
питам облака
къде съм
питам вятъра
ти си
нашата длан
с теб докосваме
и така е
когато боли
и така е когато
следваш посоката
аз съм дланта
на сянката
аз съм дланта
на облака
аз съм
дланта
има нож
в тази длан
нарича се вятър
врежи се с вой
или тихо врежи се
приемам
да се
разпукна в сърцето на едно растение
изпълвам го с шепот докато расте
увехвне ли
режа
увехне ли
време е да изляза навън
и ще изляза
с мокри разкъсани връзки в гласа
и с тяло -
от облака
хвърлена сянка
в сянката на облака
притеглена
и притегляща
колкото бърз е вятъра
толкова
бързо аз и сянката
напредваме
мисълта
се люлее
като безпомощно клонче
безкръвно
откъснато
от ръцете на вятъра
в името на късата черна нощ
през която единствено
ще изглежда бяло
намирам се паднала
с разкъсано лице
колко пъти още
да го отмествам
какво съм
питам
сянката
кого съм
питам облака
къде съм
питам вятъра
ти си
нашата длан
с теб докосваме
и така е
когато боли
и така е когато
следваш посоката
аз съм дланта
на сянката
аз съм дланта
на облака
аз съм
дланта
има нож
в тази длан
нарича се вятър
врежи се с вой
или тихо врежи се
приемам
да се
разпукна в сърцето на едно растение
изпълвам го с шепот докато расте
увехвне ли
режа
увехне ли
време е да изляза навън
и ще изляза
с мокри разкъсани връзки в гласа
и с тяло -
от облака
хвърлена сянка
