Привързани към съня
海は私たちを隔てているが夢は波の中で発芽し、その根は夢で見たものをあなたに届ける道となる。
ある物語はいつも別の物語が終わる前に始まっていて、再び眠りにつくずっと前から一つの夢が続いている。同じように終演後はいつも次の開演前となり、起きている観客が劇場を歩き回っている間は夢も演奏も止む事はない。
ビデオに再現された夢。日本から届いた箱の中の手紙そして写真が私たちの会話と交流を誘発する。繋がりの神話から届けられた海の生き物が飛行する放物線の先へ、夢はその見えない根源で共鳴する方法を伝えてくれる。
I had a dream. I was at the rooftop of a building,
where I received a package from Akira.
Strangely, but I knew it’s from him and I felt excited
as I realized it came all the way from Japan.
It was a box in the most captivating shade of blue inside –
like the colour of the ocean.
I opened it and on top was a photograph - it looked like an ocean landscape.
In front of the water there was a wide object,
which looked like a giant pink jellyfish or a squid.
I was not exactly sure. There was a note for me:
‘Hello, Elitsa! Feel free to experiment with this photograph -
to change and recreate it or even destroy it, it’s up to you!’
Underneath there was a giant seaweed and a couple of big fishes.
I was so excited to find these things and started to think about what to make of them.
Was it a wooden box? What’s the colour of the ocean?
What was this dream trying to tell me?
Photo by Ken Okada
|
|
Oceans separate us, but dreams germinate in the waves - their new invisible roots make paths where what I saw when dreaming travels to your eyes.
I feel attached to the act of stepping into the dream and learning again: how to see, how to read and how to connect with those I vaguely know.
One story always begins before another one is even finished.
One dream had already begun long before I fell asleep once again.
Our conversation in the lounge at Nakanojo’s school saloon marked the beginning,
and many dreams are still separating us from the finale of the performance,
in which we do not want to stop dreaming and playing while the audience walk and gaze
at the mirages of the places we have been to, the words we have written,
the sea creatures that have come to us as ambassadors of the myth
of connectedness and the inevitability of seeking
direction for the parabolas made in flight, in dream.
The video installation recreates an actual dream of someone who receives a box with a letter,
coming all the way from Japan. The photograph in the box is the start of a conversation.
The letter from the dream provoked an artistic exchange between artists separated by hours, lands and oceans.
Yet the dream drew a bridge with its invisible roots.
What follows is the visual language of a dream that is learning how to walk and resonate among us.
---
Океаните ни разделят, но сънищата покълват във вълните - новите им невидими корени правят пътеки, по които видяното от мен пътува към твоите очи.
Привързани към това да се събудя в съня и да се науча отново: да виждам, да прочитам, да се свързвам с онези, които бегло познавам.
Нещо винаги започва, преди друго все още да е привършило. Една история от съня вече беше започнала много преди да заспя през онази нощ. Разговорът ни в салонът в Наканоджо сложи начало, а много сънища още ни делят от финала на представлението, в което ние не искаме да спрем да сънуваме и играем, докато будните се разхождат и се вглеждат в миражите на местата, на които сме били, на думите, които сме написали, на морските създания, които са дошли като пратеници на посланието за свързаност и неизбежност на това да търсим отговор на параболите, направели в полет, насън.
Видео инсталацията пресъздава действително сънуван сън на някой, който получава кутия с писмо, пристигаща от далечна Япония. Фотографията в кутията е начало на разговор. Писмото от съня е повод за артистична кореспонденция между артисти, разделени от часове, страни и океани. И въпреки това, сънят рисува мост с невидимите си коренища. Това, което следва е картинният език на съня, който се учи да върви и резонира сред нас.
I feel attached to the act of stepping into the dream and learning again: how to see, how to read and how to connect with those I vaguely know.
One story always begins before another one is even finished.
One dream had already begun long before I fell asleep once again.
Our conversation in the lounge at Nakanojo’s school saloon marked the beginning,
and many dreams are still separating us from the finale of the performance,
in which we do not want to stop dreaming and playing while the audience walk and gaze
at the mirages of the places we have been to, the words we have written,
the sea creatures that have come to us as ambassadors of the myth
of connectedness and the inevitability of seeking
direction for the parabolas made in flight, in dream.
The video installation recreates an actual dream of someone who receives a box with a letter,
coming all the way from Japan. The photograph in the box is the start of a conversation.
The letter from the dream provoked an artistic exchange between artists separated by hours, lands and oceans.
Yet the dream drew a bridge with its invisible roots.
What follows is the visual language of a dream that is learning how to walk and resonate among us.
---
Океаните ни разделят, но сънищата покълват във вълните - новите им невидими корени правят пътеки, по които видяното от мен пътува към твоите очи.
Привързани към това да се събудя в съня и да се науча отново: да виждам, да прочитам, да се свързвам с онези, които бегло познавам.
Нещо винаги започва, преди друго все още да е привършило. Една история от съня вече беше започнала много преди да заспя през онази нощ. Разговорът ни в салонът в Наканоджо сложи начало, а много сънища още ни делят от финала на представлението, в което ние не искаме да спрем да сънуваме и играем, докато будните се разхождат и се вглеждат в миражите на местата, на които сме били, на думите, които сме написали, на морските създания, които са дошли като пратеници на посланието за свързаност и неизбежност на това да търсим отговор на параболите, направели в полет, насън.
Видео инсталацията пресъздава действително сънуван сън на някой, който получава кутия с писмо, пристигаща от далечна Япония. Фотографията в кутията е начало на разговор. Писмото от съня е повод за артистична кореспонденция между артисти, разделени от часове, страни и океани. И въпреки това, сънят рисува мост с невидимите си коренища. Това, което следва е картинният език на съня, който се учи да върви и резонира сред нас.
