Кой
Лисицата
Какво?
Дълбае в камъка
Как?
Без бързане
Къде?
На най-тъмното място в съня
Кога?
Преди въпросите
*
Униние
Да лежа върху ми и фа единствено
Върху съвсем тънък лист влажен
Като тревата в гора
след дъжд
над мен дървени трупи
разрязани мъртви тела
с приятен аромат
и тъжен много тъжен вид
с които си приличаме
по дървесните гъби
Тялото
лежи като мъртво
и соковете му
са изтекли тъмни кръгове
спрели растежа си
Пръстен е главата ми
Пръстен празен и изгубен завинаги
Сега моят център може да бъде навсякъде
а това е страшна несигурност
това е космическа неубеденост
във Смисълът
Онова девет вековно Дърво
с Девет кръга униние
а в десетия – свят на мелодии
цветове и шепоти
Защо ти беше цевта
защо ти беше да стреляш по него
С остър камък в ръка
издълбаваш символа на стремежа си
но аз не го разчитам
но аз съм във влажната тъмна гора
сред разсечените тела
и не усещам дразнение
Само цветовете се сменят
Мракът като пиян съпруг
се прибира и пада над мене
наказанието?
плесница по ухото
от нея не боли
но спирам да чувам
смеха
(нещата зад нас)
и това че тичам
че вече тичам
по краищата на тайната
през цялото време си спал на нея
която те спасява от мръзнене
но все пак те хвърля на лъвовете
скобите на съня
това правило – да те обградят
това правило да отидеш до самия край
и да се върнеш – без бой – пребит като куче
един дълбок кладенец
е захапал
края на светлината
и тя лежи на дъното
под водата
и ние не знаем колко е светло там
нито колко дълбоко
и не можем да чуем
тупването на камъка
заради плесницата по ухото
*
Дишането
също е вид разлагане
да не се надценяваме
*
по златното поречие
в сиво корито
спи едно като всички
уморени момичета
забравили
да го събудят
щом мине синята река
приидва жълто
приидва тъжен сън
и дълго
третата половина
се повтаря
в невидима
и в зрима чистота
не го докосват
жълтите неща
не го събужда
златната река
Очакване, ясновидство
владение в света на почерците
думите ни, в които всичко вече се е случило
А ние се лекуваме с малки писма и малки картини
и как само се запечатваме един-друг
и как само се четем като таен дневник
Тайната трябва да живее чрез нас
Да бъдем заедно –
тайнството, от което ще престане да ни е страх
Затова ли
споделяме тъмнината
и се раждаме отново от устните си
от бавните движения на ръцете
твоите по тялото ми
моите по тялото ти
Ако сънищата са докосване
какво сме ние в действителност
Прегръдка на ветрове
Целувката на океана с речните му притоци
Целувка на рибка с корал
Целувката на дъжда и славея
?
***
Понякога насън ще се римуваме
във сока на плода
откъснал се неволно от дървото
***
сега виждам
пръстта в небето
когато сънищата
ни обърнат гръб
ние ще сме първите
които ще паднат на колене
ще запалят огън
в огнището на собствените си тела
сезонът на риболова свърши
ние сме стръв за отдалечаване на рибите
брегът е за да остане далеч
ти влизаш при тях – размяна на суша с вода
те се връщат – там където вече те няма
