***

вливам писеца в реката
на първата буква
завъртам 
затварям кръга и пускам 
тялото й


р развалини в които опитвам
да търся форми и същности
една на друга изневеряват

д докосвам несъществуващ мъж
и му подавам недоразвитата си ръка
да завърже или да скърши
или просто да победи съдбата ми

з записвам крещя и се будя
все така през най-дългите пет години


г говоря нескрито кристално и ясно
но не убеждавам не съдя не се и надявам


с острието си меко
прекъсвам посланието

да се роди пред очите ти сляпо
да оцелее със сетивата на смахнат
да ти разкаже за думите и нещата
за мен
за нея
която

...
потъва в черния лист
без да остане
и
без да добави





---
уморена от стогодишен хищен сън
тя влезе до глезените в реката на сянката
това е река която тихо и кротко
опознава дълбочината си
и ромоли в песента си като пиян славей
би могла да обърка всеки
но не би приела друг освен нея


тя разхожда неравновесието си като танц
и обгръща дирята от липсващо тяло
като топлина на някой бил там
но насилствено нежно изяден


от мисълта за невъзможната принадлежност
от близостта на два погледа
се забравят старите навици


чиста елипса
докосване
без последствие
а с цялата вярност
можеш да породиш
дъжд недоверие

тих реверанс
правят същностите
една на друга
веднага щом се намерят

началото на творба
живопис
смърт в разстоянието
сблъсък 
борба на отражения
до задъханост в огледалото

друг й каза
че иска да овладее
приятната мекота
на движенията й
но тя не прие
това посвещение
толкова благодарна
на девственото мълчание
че продължи да стои
на брега и да вярва
че тази река е Отрицание
на страха 
че опознава дълбочини
и ги пази ревниво
като редки картини

глезени
пръсти
очи
рифове
мигли
страни
синьо
тъмно
неразгадано
тя е вълна
изпуснат впряг
е съмнението
търси 
нови посоки
нови вълнения
на всеки сто прилива
съня губи значението си
и търпи
промени
любов
и лишение
...
тя е хищник
с лице на млада гора
вътре в нея
преплитат теченията си
три реки
три вечности
равни на три болни безвремия
тризначни
реки
пълноводна
смъртоносна
и пресушена




----


кръгло 
вдишване 
и промисъл 
и скитане 
от бряг до бряг 
движение 
въртеливо 
в мастилото 
водите лягат 
дълбоко 
а после пътуват 
затворено 
следвайки неузнаваеми 
подводни течения 
нищо по-различно 
от вдъхновение 
но и нищо по-неуловимо 
в ръцете на Може би 
мием очите си 
като че ли е кръгло 
всичко в което се виждаме 
"крокодилът захапал опашката си"
е рамката на твоето огледало



---


по златното поречие
в сиво корито
спи едно като всички
уморени момичета
забравили
да го събудят
щом мине синята река


приидва жълто
приидва тъжен сън
и дълго
третата половина
се повтаря
в невидима
и в зрима чистота


не го докосват
жълтите неща

не го събужда
златната река


---


притчата за едно желание
притчата с устни напоени в киселина

----

същност на Пътуването

да вярваш в движението
движението да вярва в посоката
началото
вярваш, че си дете
вярваш, че си възрастен
горчивото вярва в сладкото
вярата, че има и друго...

не вероучение - вероинстинкт
предчувствие

вяра в Езикът и Математиката
единствените Оракули
на които гледаме с почитание
...

Вярата в предварителната Любов -
чрез Слово чрез Образ

Родилните мъки на мълчанието
на Писмеността
които ще сътворят
Тялото за друг живот
и друг смисъл

...

Разкъсаната тъкан на времето
Периодика - отрязана пъпна връв
Линейното време
Отворен път
за ново Ясновидство

Съновиденията на живите
пресичат реката на мъртвите

Ти и аз
пръстите
подпечатват устните
Веднъж нежно - Ти
Веднъж грубо - Аз

Реката трябва да се прекоси
отвъд съня
Веднъж губя аз
Веднъж губиш ти
и тази притча
за любовта
губи
най-важната част
Равенството

Движението губи посоката

Неверие
Несъзнаване

и трудността да отместиш камъка


---
Уроците на водата


след толкова уроци пак стоя в най-отдалечения ъгъл и изпитвам страх
от кипването не от прекипяването
от сенките на безкрайния кипарис който расте след мен
никога не е имало защо да отключвам вратата за някой
и все пак го очаквах и все пак допусках температурните повишенията
бавното сгряване и бързото затопляне
очаквах всичко
само не и балончетата които се появяват и се пукат със звук в който спи музика
тези затворени малки лъскави бързащи да експлоадират сега са по дъното
краката ми са най-меките нито плувам нито пълзя с тях
уроците дълги и поучителни са ме записвали прилежно
докато закусвах с прах и глаголни частици
разказвах небивалици мръщех се смеех се разтварях и прекъсвах прегръдката
слънцето прави кръг около кипариса
нещо пътува вместо мен
нещо стига преди мен
ъглите се събират дори когато няма стени
а на мен още не ми се...


---