Енкиду има лоши сънища всяка нощ той сънува изхода от своите битки а изходът е само един към него пътува Енкиду всяка нощ и всяка сутрин волю-неволю се готви за път
△△△
Сънувах, че изкачвам улица. По стръмностите й лежи отсечено дърво, още с живите си зелени листа и дъхави клони. Вървях напред. Трябваше да те видя.
После намръщен ти ми каза нещо, след което не ми остана друго, освен да изляза
Пред сградата на раздора (сива на цвят) имаше спирка Седнах и гледах в обувките си, а в ръката държах черна кутийка Чаках автобуса, когато видях, че ти също застана на спирката и ме погледна с периферно зрение...
Сигурно много ти се е искало да се обърнеш към мен, наистина, но не го направи
автобусът дойде и ти ме последва.
това е достатъчно. знаеш, че е достатъчно.
2006
△△△
сънувах ... вървим през поля...вървим в зеленина понесли малкото, което ни е останало
тук-таме останали жилищни сгради...от онези олющените, каквито имаше в старите квартали;
бедствието се бе случило на места вървяхме познати и непознати с раници на раменете - пълни единствено с парцали, в които да се увием докато спим жужене и напрежение, вървеж...хората, такива каквито са, но лишени от навиците си, отчуждени.. в същото време вечер всеки търсеше някой, при когото да легне... инстинкт самосъхранение/ прочит на тялото от друго тяло
стигнахме до морето пред едно полу-сринато ресторантче на брега стояха няколко човека и се смееха...дружески разговор... морето някак сиво, някак зелено...в нюансите на нещо непознато, към което сме се стремили и сме достигнали, за да не умрем без цел
влизам в тоалетната на ресторанта ужасна мизерия... разкъртени стени и фаянс на прага седнал старец омършавял, облечен в долнище на пижама държи празна пластмасова бутилка и мърда ръката си нагоре-надолу по нея... питам го "какво правиш" а той ми вика "само да настържа морковите и ще сложа яденето на печката..." разбирам, че не знае къде се намира разбирам дружеските смехове на мъжете отвън са подигравателни свива ме нещо поглеждам пак стареца и му казвам "да ти помогна ли с нещо?" и щом го казвам разбирам не сме ние, които даваме отговорите
2007
△△△
Пак сънувам репетиция на първа пиеса
аз съм навън по улиците на града знам си репликите, но не знам смисъла убеждават ме, че всичко е наред
разучавам танц с три високи момчета които винаги ме оставят в края и ме повличат в движението без да знам накъде е
усещам погледи зад гърба си опитвам се да се сетя нещо от миналото но ме спират
сдържам реакциите си като глутница кучета на каишка.. не става не се получава губя правата и се разполагам в рамката с разперени ръце и завързани крака докога ще продължи това? зимата е толкова дълга че вече застъпва шлейфовете си
репетираме неуморно палим си огън в кутийка спирт и продължаваме да се убеждаваме че всичко тече по план и ще можем да си го обясним
концерт на стадион всичките ми приятели са под козирката аз се усмихвам, шегувам се а нещо ме тегли надолу тръгвам надолу по седалките излизам под небето и ме навалява дребен снежец който за секунда ме мокри цялата
"ела тук, ела тук е сухо, върни се, ей, връщай се"
а аз стоя с най-глупавата си усмивка и гледам как едно дете стоически пее под снега и прожекторите осветяват малката му уста .... не се връщам събуждам се
2008
△△△
спя с малка карфица в леглото... да убожда действителността - пръстите умората да ме прикрепя към съня...леко..несигурно .. остротата на стоманения връх е като края на сън част от секунда а после е безкрайно освобождаване разсъбличане под завивките на стотици истории
сънувам че правя пиеса с две малки деца аз съм техния преводач на езика на чудесата но всъщност те са мои наставници малките им ръце чистите гласове пресипналите им песнички театралното красноречие за което мечтае малката карфица в леглото ми дали и тя спи дали сънува целувките си с меки платове като мен ?
2009
△△△
сънувам никола: университета глупаво честване от което се измъквам и бързам вадя от джоба си плик имам писмо от никола с много хубав детски почерк и после го виждам да отваря една кутия с мухички които пъплят бавно по капака и ми казва "мислиш че само пъплят насам-натам … а те всъщност пътуват" после не знам къде е той, как съм го видяла и се прибирам с писмото чета го на майка ми и тя познава от кого е аз стоя и не знам от кой край да започна писмото наново защото трябва да се чете постоянно и защото никола трябва да диша през него после се будя и му пиша писмо
2010
△△△
сънувах лице рокля бели ръце под вода във река поток канал не е много сигурно после брат ми намери две кюлчета злато само дето бяха многоъгълници нещо като перфектната структура на диамантите и аз му казвах да не ги пази да ги остави на някой перваз да видим кога ще кацне гарван до тях и какво ще ни каже после семейно тържество много деца всички весели защо отиват да играят навън без мен аз съм обидена много сърдита обикалям огромна трапезария и се тъпча с разни торти и сладки без всякакво желание за торти и сладки вън беше буря и се радвах че ще им прекъсне играта и знаех че смехът им вече не е толкова весел нека аз съм злобна най-голямото дете в къщата чудя се как да сътворя нещо лошо за всички по-малки макар да знам че ще ги помилвам накрая като помилване на убийци помилването на невинни ми се струва съвсем същото пак се сещам за златото и се чудя дали брат ми каза истината че е паднало от небето все някой го е хвърлил от там може гарванът да го е изпуснал от захвата на клюна си ще дойде да си го търси и тогава пак ще си говорим... будя се
