calyptra/КАЛИПТРА

Всичко започна на 28 февруари, когато Ния Пушкарова ми напомни за отворената покана за участие във фестивала, който организира вече от 10 години - Водна Кула Арт Фест. Преди броени месеци си говорех с Христо за "рамките", в които си представям снимки или движещи се картини.
​
​Идеята не се беше избистрила съвсем, но моментът съвпадна с период, в който постоянно разглеждах ботанически рисунки и вече бях забелязала мъховите растения и бях напълно погълната от идеята да "растеш без корен", но да се вкореняваш в себеподобните си; дълго мислих за клетъчната структура на тези древни растения и за това как клетките им абсорбират вода, поглъщат светлина и лека-полека обхващат огромни територии, обличат с нежните си ресни дърветата или се превръщат в миниатюрни островърхи растения, чието капаче се отделя при цъфтене и те са готови да се срещнат със света  и да докажат за сетен път, че растат, където не ги сееш :)

​От няколко години се чувствах затворена в една клетка, в която не давах да проникне светлина. Там вода не ми беше нужна. Растежът беше напълно спрял.
Болен зъб - така можех да нарека дните си, в които ми беше тясно в мен, но не излизах.
Инатливо и самоцелно стоях в нищото. Не се носех и не се реех, както преди.

​Имах корен или коренът беше възел, или зъбът беше за вадене. Имаше нещо в нищото на моето стоене на едно място. Докато не дойде тази точка, в която или отпътуваш, или оставаш същия. Не ми стигаше да съм същата.

​Реших да обвържа моето тъжно въртене в нищото с това растение, което не се спира пред почти нищо. Упоритост с друг знак. Клетки с друго значение. Свобода в ново тяло.
За това преосмисляне ми трябваха години, но решителността се появи като дълго очакван кораб с провизии на полузабравен остров. Нямаше какво повече да чакам. 

Говорих с Христо, показах му формите, които ме бяха развълнували. Той си ги представи, аз си ги представих. Ботаническите книги и рисунки се превърнаха в отправната точка.

​Нищо  не се появява за пръв път от ръката ми, нито един ден не е бил първият. 'Кога ще дойде денят, в който ще кажем ДНЕС' - това бях написала преди няколко години. Мисля, че тази година разбрах на няколко пъти кога е ДНЕС, кога е моментът да започнеш да обичаш, да създаваш, да се оттласкваш от дъното и да приемаш подадената ръка. 

Калиптра е за всичко това, което измълчах през последните няколко години. За мен. За останалите се превърна в нещо друго и си казах, че в това е радостта - когато излезеш и видиш, че хората все още виждат, умуват и чувстват, сами в себе си и навън в света.

Затова беше моето повторно излизане на повърхността. Леко разранена, леко невярваща, но с желание по-силно от страха и с надежда по-светла от белия ден.

Видео инсталацията беше готова с помощта на Христо Харлов, който ми помогна да придам форма на обекта, върху който щях да прожектирам видеото, направено преди време във Велико Търново. Дарио, който беше синхронизирал композицията Spy from the Void на неговата банда Der Zirkus Brennt с видеото, с радост се съгласи музиката да бъде част от видео инсталацията, ако бъдем одобрени. Така през май получих потвърждението, че ще може да покажем Калиптра. И на 16 юни вече беше във Фабрика 126.
 
Всичко оттам нататък е история, която ще разказват очите на другите. Ако има какво да разкажат и ако са успели да видят в Калиптра нещо от/за себе си.

В последния ден на изложбата във Фабрика 126 (25 юни) за работата ни (моята и на Христо Харлов) по видео инсталацията  приех наградата за Дебют на Водна Кула Арт Фест / Water Tower Art Fest . Това е едно чудесно ново начало за мен и голям подарък за смелостта, която винаги и на всяка цена трябва да проявяваме, когато искаме нещата да се случват! За излизането навън и срещата ни със света.

Излагането на инсталацията нямаше да се случи без чертежите и идеите на Христо Харлов, без невероятните редакционни умения на Mariana Sabeva, без безценните съвети на Todor V. Todorov и Alex Malex и безрезервната подкрепа на всички приятели, които кой с потупване, кой с критика, ми дадоха тласък да правя...каквото поискам :) 

Благодаря на всички!